Розетата от Плиска като наследство от шумерите

Когато погледнете Розетата първото, което забелязвате е уникалната й форма. Второто са знаците, които са изобразени на лицевата страна на всеки от седемте й лъча, подредени в два концентрични кръга. В центъра на бронзовото тяло има халка, на която Розетата е висяла в успоредно на земята положение. На обратната страна, точно в центъра на медальона е изобразен знакът ІYI, който се среща на още над 160 други места – графити, каменни блокове, керемиди, оръжия, и гравировки върху златни, сребърни и железни предмети. Материала, от който е изработена е бронз.

Последните изследвания на Розетата ясно показват връзката на древните Българи с културите на Междуречието и древните обитатели на Месопотамия. Розетата намерена в страта столица Плиска  се среща и в Шумер, Акад, Асирия, Вавилон, но там е позната като “Звездата на магите”, предмет използван от халдейските и мидийските жреци.

При шумерите седмицата е свещено астрономическо отражение на седемте планети, които древните тогава са познавали. Седем са лъчите на Розетата, но точно толкова са и дните и нощите в една седмица. Шумерите говорят още за седем порти, седем планини, седем воини и седем свещени камъка. Много преди Ной и Утнапищим, шумерите разказват за Зиусудра, който спасил седем души в кораб и така ги спасил от потопа. По-късно тази шумерска история е преработена и преповторена в Библията и Корана.

Според латински хронограф родоначалникът на Българите – Зиези, произлиза от корена на на името на този Зиусудра, за когото разказват шумерите.

Знакът ІYI освен като символ на слънцето, на рода Дуло и други, се тълкува и като символ на Небето. При шумерите богът небе се наричал Дингир, а Нин-дингир (”повелителка на бога на небето”- шум.) се наричала жрицата, която обслужвала този култ. Същото име можем да срещнем в цяла Евразия с малка разлика дължаща се на различното произношение характерно различните народи – Денгер, Дангра, Дингри, Тингри, Тенгри, Тенгер, Танръ, Тангра. Ето так стигаме до името на върховното божество на Българите – бог Тангра или казано по друг начин – Небето, Вселената!

Негов ипостас при шумерите се счита Конникът, пронизващ лъв с копието си. Това изображение се среща изключително в района на Междуречието, което е още едно доказателство за връзката на древните Българи с цивилизациите от този район. Така Мадарския конник се явява живата памет древните Българи за една древна цивилизация, а не просто някаква скална рисунка.

Името Мадар се среща по-късно в Индия като Майтри, при будистите като Майтрея, а  при тибетците и монголците той е Майдар. Известно е, че Българите при движението си от едно място на друго, винаги са създавали мощни държави с висока култура. Такива са били и държавите в района на Хиндукуш и Памир, за което свидетелства и светилището Мадар, намиращо се днес на територията на Афганистан.

След Шумер религиозното и астрономическо значение на седемлъчевата звезда продължава по традиция при акадските, халдейските, асирийските, вавилонските и Българските жреци. За всички седмицата е била универсално космическо число, отразяващо броя на видимите небесни светила; дните в седмицата и часовете на деня, като “слънчевият час” се е удвоявал. Ако разгледаме внимателно Българската розета, ще забележим съотношението на планетите спрямо кръга “понеделник-неделя”. Анализът на древноиранските астрономически знания, съпоставени с уникалния Български календар, разкрива следната зависимост:

Луна - понеделник

Марс - вторник

Меркурий - сряда

Юпитер - четвъртък

Венера - петък

Сатурн - събота

Слънце -  неделя

Очевидно, че Българите участват в създаването на тези аналози или пренасят тези познания с принудителните си преселения от своята праРодина. Несъмненият им ирански антропологичен тип и принадлежността на праезика им към семейството на памирските говори се допълват с културните влияния от цивилизациите на Междуречието и Иранското плато.

Историците четат двата кръга със символи, като вътрешният отговаря на дните от седмицата, външният на планетите.
Астрологическата предназначение на Розетата се потвърждава и от многобройните писмени документи от тази епоха. Описанията на ритуални действия, свързани със Слънцето и Луната, говорят за особено почитание към тези небесни светила. Българите определят с помощта на колобрите или жреците благоприятните дни и часове за сражения. По същия начин били избирани възшествените месеци за Българските владетели съгласно прочутия “Именник на Българските канове” и други свидетелства.

Едно такова свидетелство за връзката на Българите с космическите енергий на Вселената, изразени чрез движението на седемте познати планети по плащеницата на Бога Небе, са и отговорите на папа Николай I.

Числото седем навежда на асоциацията за връзка и с преките ни съседи в прародината -  индийци, арии, саки и кушани.

Почитанието на Слънцето и Луната от народите на полуостров Хиндустан, поклоненията и ритуалите, двата календара на тези етноси и култури, както и отношението към Небето като основен култов обект, показват прилики с Българската астрологическа и религиозна традиция.

Бронзовата Розета от Плиска е единственият по рода си артефакт, така силно свързан с древните ни арийски корени. В онези времена притежанието й е било знак за принадлежност към висшата прослойка – тази на кановете и колобрите. Днес тя е символ на принадлежността към рода на Българите. Поставяйки на гърдите си този знак, потомците на Кубрат, Аспарух, Крум и Омуртаг свидетелстват за кръвната си връзка със създателите и строителите на България.

Носейки Розетата ние имаме най-великия съюзник и коректив за бъдещето си – силата и мъдростта на своите велики предци.