Единство между Волжките и Дунавските Българи

“То бо бе преже земля болгорец малых за Камою, промеж Великая реки Волги и Белыя Воложки… А большие болгары на Дунае… ” (Казанская история)

С преместването на Българите в района на реките Волга и Кама, та чак до 1236 -1240 година т.е. до идването монголските нашественици, те са имали своя независима държава известна като Волжка България (X-XIII в.), която е била призната от другите държави в Европа и Азия. Волжка България имала контакти не само със своите съседи: тюркските народи, финландско-финските народи, древната Рус, но и с източните народи. Тези връзки били икономически, културни и политически.
Разбира се, повдига се и въпроса „Имало ли е връзки между Волга и Дунавска България” с характерната им обща култура в древността. Въпреки сложността на този въпрос, можем спокойно да дадем положителен отговор.

През Средновековието двете Български държави се развивали в райони с различен климат, заобикаляща среда и убеждения, които доведоха до оригиналността на тези държави. В образуването на първата държава на Българите на Дунав участват три етнически групи. Това са траките, които живеели там от древни времена, славяните, които проникнали на Балканите през V-VII век, и Българите кутригури, които масово дошли в началото на VII век., като изиграли решаваща роля при създаването на новата държава.

В образуването на Волжка България, заедно с Българите, значителна роля изиграли живеещите тук протоунгарци с угро-фински диалект, а в началото на Х век и угуз-кипчатските племена (Бортаси, западни кимаки).

Така се образували две етнически групи Българи, и въпреки различните условия на формиране на тези държави оцелели някои общи корени. Общото име на тези народи и техните държави, от древни времена привлича вниманието към себе си. Още руските хроники отразяват единството на Дунавските и Волжките Българи, техния общ произход.
Първите те наричат “Черни Българи”, а вторите – “Бели Българи”. Общия произход на Волжките и Дунавските Българи се потвърждава и от редица арабски летописи. Дори през XII – XIV век  има запазени сведения за братските взаимоотношения между Волжките и Дунавсите Българи: така например, в 1235 г. унгарските мисионери, начело с Юлиян пристигнат в България, където управлявал Иван Асен II, цар на всички Българи и гърци. Тук им обяснили откъде да минат, за да стигнат до Волжка България, където унгарците искали да видят своята прародина. С две думи, съществуването на Волжка България и пътищата към Дунавска България са били известни в XII-XIII век.

През XII-XIV в. двата братски народа попаднали под васална зависимост на Златната орда. В списъка на васалите на Златната орда двете братски държави са включени заедно: 7) столицата на Волжка България – Болгар или Биляр;  8 ) столицата на Влахия и България (Бургал) – Търново. В Казанските летописи от XVI в. успоредно с описанието на Волжка България се дава информация и за Дунавска България. През XIII век първият руски историк Татищев пише – “преди да отидат към Дунав, Българите са живели в Поволжието, а столицата им била великия град Брахим. Дори и през 19-ти век историците Д. Шестаков, С. М. Шпилефски и други смятаха, че след Волжка България славяните (?) под ръководството на кан Аспарух полагат основите на Дунавска България. В наше време в края на 19 век и 20 век, учените нямат никакви съмнения за еднинния произход на двата народа.

С цел доказване на родството и изследване на древните връзки с Волжка България в Русия пристигат учените от България И. Шишманов (1896 г.) и В. Златарски (1914). Московския учен Н. Я. Мерперт се обръща към съветските учени да изследват съвместно и едновременно историята на Волжка и Дунавска България. Той изразява идеятата за връзката между срубной култура (салтау маяк культурасы) с Българската култура. Почти едновременно, Мерперт (СССР) и Ст. Станичев-Ваклинов (България) провеждат сравнителни археологически разкопки край Волга (Кайбел) и България (Нови Пазар). Били открити гробове  принадлежащи на древните Българи от река Волга, край село Ола Тархан, след което съвместното проучване продължило в широк мащаб. За изучаването на този важен въпрос се провеждат съвместни конференции на учени от СССР и България.
От 1976 г. насам на всеки 5 години в Шумен се провеждата срещи за проучване на проблемите на „древните Българи”. Инициативата е на учените Т. Татев, Р. Рашев, Дим. Димитров.



Също така, от 1980 г. насам на всеки 5 години, ръководителя на центъра по Българистика акад. Димитър Ангелов провежда Български международен конгрес. От 1988 г. по инициатива на Казански учени се провеждат и историко - археологически конференции за древните източно-европейски Българи. Следва да се отбележи и посещението през 1984 г. на видните  Български учени Дим. Димитров и Р. Рачев в Казан, в археологическия музей в Биляр и Болгар. В резултат на тези взаимни усилия се написаха нови страници от историята на Волжка и Дунавска България.

През VII-IX век, Българите на Волга и Дунав са били езичници, което е видно от древни Български погребения, открити в поречието на средна Волга: в Ола Тархан, Кайбел, Тетюши, Танкеевка, и в Нови пазар, Кюлевча, Девня и т.н. на река Дунав. Древните Българи пристигнали край Дунав с Аспарух през VII век, а в областта на средна Волга и Кама древните Българи на брат му Котраг пристигнали във втората половина на VII век. Въпреки значителната разлика във времето на пристигане в тези области (?), няма разлика в археологическата култура определяща етническите особености на народите. Тази прилика може да се наблюдава в керамичните съдове с лъскава черна глазура. За разлика от по-ранните, тези са украсени с шарени орнаменти. Хронологически датираните от едно и също време артефакти от поречието на Дунав в Нови Пазар, както и тези в близост до река Волга – в Ола Тархан, показва приликата на намерените посуда.
Дори и тези малки проучвания показват, че част от Българите от Дунав и Волга са тръгнали от Азовския регион, където са били заобиколени от различни етнически групи: на река Дунав от славяни и траки, а Волжките от угро-фини. Въпреки това те са оказали огромно влияние върху икономиката и културата на Волжка и на Дунавска България, които в много отношения са идентични. Това се наблюдава и в строителството на градове, които са под формата на правоъгълник с цилиндрична форма по меридиана и главната порта на града, разположени от южната страна, например в градовете Плиска и в Биляр. В центъра на тези градове са били разположени дворците на царете и кановете и култови съоръжения оградени от яки стени. Самият град е бил заобиколен от защитни ровове покрити със заровени в земята трупи, които били засипвани отгоре със земя и камъни. Такива укрепления имало по Дунав където се очквало да проникне врага.

Тази традиция за укрепване на населените места се наблюдава и във Волжка България, до нашествието на монголите, където се установиха повече от 150 укрепени селища. През VII – IX век Българите от Волжка и Дунавска България предпочитат да живеят през лятото в юрти. Следи от такива царски юрти бяха открити при археологически разкопки в Плиска от Р. Рачев, и в Биляр от Ф. Хузин. В градовете имало и монолитни сгради, като разликата била само в едно: на река Дунав Българите използвали камък, а на Волга предимно тухли, макар да има и някои сгради от камък.
Например, известно е, че във великия град Биляр джамията е построена от бял камък. Дунавските и Волжките Българи и техните предци на Дон изработвали тухлите в стандартен размер: 25-27 см и дебелина 5 см. За разлика от гърко-византийците и славяно-русите наименовнието на този материал при дунавските Българи било „тухла”, а на Волга – “кирпич”. В суровата природа на Волга Българите затопляли тухлените си сгради с добре разработени системи за подово отопление. Такава система за отопление от керамични тръби разположени вертикално бяха открити в обществената баня и малкия дворец на град Плиска.

В книгата на Петър Добрев (Битът на протобългарите. София,1986 ) много ясно са показани сходството в битовите предмети и ежедневната културата на протоБългарите от Дунав и Волга. Прилики се наблюдават и в областта на земеделието: начина на обработване на земята, използваните инструменти, както и в религиозното почитане на земята. Така например, в откритите гробовете на Дунав в Разделно, Изворо, и тези по река Волга близо до селището Ола Тархан, Тетюши и Танкеевка, до мъртвите били намерени сърпове.

Биляр - първата столица на Волжка България.

До приемането на християнството Дунавските Българи изповядвали Българска езическа вяра. За разлика от други етноси в гробовете при Нови Пазар сред многото кости няма намерени кости на прасета, както и в езическите гробове във Волжка България. Българските занаятчии и металурзи, за разлика от други, използвали свой технологии, което значително повишило качеството на техните изделия.

През IX век Дунавските Българи приемат християнството, а Волжките – исляма, и въпреки това общите елементи на духовната и материалната култура се съхранили още дълго време. Те продължили да поставят сходни печати на тухлите и съдовете, да изобразяват сходни орнаменти на посудата и камъните. Наричали градовете си Велики: Велики Преслав, Велики Биляр. За тях дясната страна е свещена, бялата страна се отличавала от черната. Тези особености на духовната култура изисква по-внимателно проучване. Необходимо е да се спомене и антропологическото сходство между Дунавските и Волжките Българи. Това е особено видно в гробниците на Ола Тархан и Нови Пазар.
Поради това в Средновековието и дори по-късно се срещат предмети и атрибути с корена „болгари”. Например, изделията от мека кожа, били наричани  “Ал Булгари” в Изтока и Централна Азия; в Италия, доброто зимно грозде наричали „болгаро”, а в Румъния – „булгарине”, в Русия – „булгар”.

Въпреки изминалите векове и в разговорния език са се запазили много общи думи, което се вижда от приведените примери на Български и съответно при Волжките Българи:

бакър – “бакыр”
сестрин мъж – бажа – “бажа”
бут  – “бот”
кавга  – “гауга”
лодка  – киме – “киймэ”
чешма –”чишмэ”
лале – “лэлэ”

Дори и корена на думата Българин звучи сходно „болгар” – „българ”.

(Откъс от книгата на А.Х. Халиков «Беренче дэулэт» («Первое государство»)

А. Х. Халиков
доктор на историческите науки



Последни новини
17 Юни 2021
Скъпи приятели на Розетата от Плиска,  Вие сте красиви и имате нещо от нас - медальон, тениска, обици, гривна или чаша, с която си пиете кафето сутрин :-). Пратете ни Ваша снимка и...
Виж повече
30 Юли 2020
Образът на вълка в Българските народни вярвания и умотворения няма нищо общо с карикатурното му подобие от купешките приказки за Кумчо Вълчо и Зайо Байо. Отношението на Българите к...
Виж повече